Новият пловдивчанин Никитас: Нищожен съм се чувствал пред голи, боси, бедни, но щастливи деца

Гъркът остава в Капана, за да разнесе солидарността със заведението си Терцо Мондо

Да избягаш от вкъщи на 19 години е нещо, което ни се е случвало или сме се смели на подобна история в блудкава американска комедия. Но полетът на фантазията и смелостта и в живота, и на екрана, най-често водят главния герой от историята до най-добрия приятел или добрата леля, готова да скрие палавия си племенник за една нощ. Да избягаш на 19 от Халкидики и да отидеш в … Неапол- това е нещо ново. Така започва светското пътешествие на Никитас и продължава години наред. Повече не бих стъпил в Неапол, категоричен е днес. Гъркът бе гост в рубриката ни за истории от Капана, а днес е герой в друга наша поредица- за установили се под тепетата чужденци. Започва втората част от разказа за живота на новия пловдивчанин и в същото време гражданин на света Никитас Хухутас, който е обзавел ресторант Terzo Mondo като дома си.

Когато ти идва гостенин, го развеждаш из стаите и разказваш най-често: че тази масичка е от Икеа, че леглото сте го сглобявали със съседа – да не си луд да даваш пари на майстор, като можеш и сам, че тези крушки са енергоспестяващи, че завесите са от баба ти. От домакина в Три свята Никитас подобни неща няма да чуеш. Да те разведе из неговото съкровено място с вкусна храна, означава да пропътуваш няколко континента, да се разплачеш и залееш от смях. Да видиш босите деца с широки усмивки, направените от дърво странни инструменти, предмети и картини, за които едно посещение на ъгловото ресторантче в Капана на мястото на Макалали със сигурност не стига.

Една от картините му притежава прекрасна история. Куба, в началото на новия век, в бар се запознава с влюбена двойка. И двамата са художници – Мария и Даниел. Когато разбират любовта на Никитас към тяхната страна, те искат да му направят подарък в тази чест. Мъжът и жената започват да рисуват паралелно, един през друг. Когато приключват правят флага на Куба вдясно. Без обяснения оставят на страна картината и продължават да си пият. В този момент обаче влиза легендарният музикант от Острова на свободата Компай Сегундо. Никитас се втрещява от радост и изважда голямото знаме на Куба, което винаги носи със себе си в чантата и събира автографите на големите изпълнители. Апропо флагът в момента стои на най-видното място- над бара. То е като звездография- събрало наистина парафите на много знаменитости, някои от които покойници. Та, нашият човек моли и Компай да се подпише. Легендата полага параф с трепереща ръка, след което сяда при интересния си събеседник за десетина минути. Аз се опитах да сложи нещо и върху рисунката, но той отказа. Каза: Това е рисунка на Даниел и Мария, не мога да я подпиша като Компай Сегундо. Ще сложа обаче един знак, който хората, които ме познават, веднага ще разберат, че е мой. Взима черните бои и пише S13. След като става революцията в Куба, наредили всички музиканти да се представят с номера. 13 бил неговият номер.

В друга част на Трите свята, Никитас е сложил снимка, на която личи тотална разруха и хаос в един дребен квартал. Хората питат какво е това. Това е едно село близо до Хавана. Преди 2-3 години, когато имаше много силен ураган, който разрушава напълно, ние всички не знам нищо за селото, защото телевизиите съобщават какви са последствията в Ню Йорк, Щатите. Аз видях как се случват нещата пред мен. А никой никъде не каза нищо за това, за тези семейства, които останаха без дом, не може да повярва до днес новият пловдивчанин. И не спира да се пита какво му става на света.

В една по-цветна шарка в рамка на очи се набива наивната иначе, но истинска живопис на едно детенце от Доминиканската република. Нарисувал е животът, който иска да има– зелени дървета, малка къщичка, птици, синя рекичка. А живеело в пустош. Искал е да види този свят, който 12-годишното хлапе подарява на Никитас и сега остава в рамка.

Повечето от снимките ги е правил сам- предимно малки деца или картини на майчината обич. Тази челяд е боса, гола, бедна, но истински щастлива. Малките могат да готвят, да играят, да се отбраняват, да обичат. Какво можеха да ми дадат те? Уроци за живота. Какво можех да им дам аз? Нищо. Зелени хартии, нищо. Чувствах се нищожен пред тях, разказва днес космополитът.

Изкарал съм съкровените фотоси, за да видят хората. Имаш си ястие тук, изяж си го, наслади му се, защото утре може да го нямаш. Има хора, които го нямат, но пак са радостни и усмихнати, казва човекът разходил стъпалата си цели 4800 км в земята Тера Мая, Мексико. Искам да покажа и че тази храна не трябва да е картоф, който е негоден след 2 минути. А едно хубаво, топло сервирано ястие, с което се наслаждаваш на момента, допълва философията си той.

Създавайки Терцо Мондо, което означава Третият свят, исках да разнеса солидарността. Защото хората, които срещнах, без значение какъв е денят им, са солидарни един с друг. Интересно е, че виждам този жест в пловдивчани, те го могат. Тук е спокойно. Хората са уважили факта, че няма чалга или гръцка музика. Има неща, които са по-интернационални. Затова лека-полека мястото започва да печели верни клиенти и  те помагат то да съществува такова, каквото е, казва Никитас.

Сам е наредил всеки предмет. Твърди, че нещата имат еднаква емоционална стойност за него. Но разказва за различните неща на различни хора. Зависи от характера, всеки има особена история, която е важна. Но това, което той най-силно иска да изрази, е неговата съкровена мечта- палестинците и израелците да бъдат братя и да няма война. Точно това и изразява със снимките и инструментите – че извън Европа, извън Америка, има цял един свят, където хората може да ни изглеждат сякаш нямат нищо, но всъщност имат всичко – усмивката.

Случвало се е хора да крадат елементи от заведението… Сякаш крадяха част от мен. Искам всеки, който влезе тук, когато се прибере, поне за малко да помисли колко са важни човешките отношения, особено в нашите времена. Да не е само яденето, а нещо повече, което те прави по-добър човек.

Освен, че е донесъл света си в Капана, е направил и козметични промени на мястото. Като взехме това заведение таванът беше черен, направихме го бял. Цветовете сега те карат да се чувстваш извън Пловдив. Особено ако погледнеш Розата на Сахара долу до масата, която е донесена от Тайланд. Или когато в менюто блесне кебап с шам фъстък- рецепта от Тунис.

Веселието владее и самия Никитас, и целия му персонал. В работата им цари забава, спокойствие и кеф от живота. Той например следи обстойно как върви работата на майсторите павьори в Капана. Никитас, без да знае и бъкел български, хваща метлата и отива да им помага. Черпи ги с бири и когато им подвикне Бай Тошооооо, той идва и му обяснява за семейството, децата, без Хухутас да разбира какво му се говори, но слуша с най-искрен интерес. И така се забавлява. Живот, хора, истории, лица. Това е всичко, казва за космополитно Довиждане новият пловдивчанин.

Текст: Ивелина Василева